Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2018 14:34 - Основни щрихи: Публикуване на коментар
Автор: dipsuchos Категория: Хоби   
Прочетен: 258 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.03.2018 14:58


Коментарите - накъде без тях? От професионално гледище, те стоят в центъра на всяко проучване в сферите на маркетинга, социологията, психологията и пр. Всъщност тези дейности биха отпаднали, ако Н/някой не беше готов да дарява създаденото и изграденото с време/труд/интелект, писмено заключение. Дали единицата човек може да бъде с по-важно мнение от другата единица човек и дали това непременно трябва да зависи от позицията му в обществото, или се определеля въз основа на адекватността (?) на самото мнение, а може би двете са тясно свързани - това са въпроси, които ме вълнуват, а може би вас дори повече, но предпочитам да не заемам обществена позиция предварително.


Какво може да означава дадено оформление на коментар, обаче, ще опитам да разясня само на незаинтересованите от въпроса:


1. Коментарът може да
търси емоционален отзвук. Има за цел да привлече внимание и търси сензационност. По-често, във вида си на написване, не отразява мнението на създателя си, а фактът дали отразява, най-често, играе несъществена роля. Тук обективите се фокусират върху ефекта и влиянието от коментара в дадената ситуация (в моментен или дългосрочен аспект). Често подобни коментари могат да се познаят по емоционалността (или излишната такава), която внасят в дадена дискусия.

 Забележка: Ще спомена целите и резултатите (пр.: Човек коментира по този начин, за да... и това води до... .), а не първопричинителите на конкретните деяния (пр.: Човек коментира еди що си, защото в миналото... .), нито пък моментните фактори, които влияят на коментара му (пр.: Той коментира това, защото не се понася с еди кого си/иска да се хареса на някого.).

Могат да се групират в три категории: "натоварващи" (напрягат хората, обтягат отношенията; могат да носят драматичен или носталгичен дъх или да привличат емпатия; могат да водят до накърняване на достойнства или до агресиране на останалите членове от дискусията; играят балансираща роля между апатични/неемоционални и неангажиращи, често хумористични мнения), "безкръвни/синьокръвни" (привнасят властна нотка на интелектуално превъзходство и демонстрират важността на човека в дадена ситуация, но могат да играят балансираща роля между тежки и силни думи и неангажиращи, често забавни коментари; с правилен усет за ситуацията, безкръвният коментар може да притежава по-хумористичен нюанс от разтоварващия коментар) и "разтоварващи" (хумор под всякава форма, най-често отмерен и поставен на точното място и в подходящото време носи най-висока стойност за ценителите, при неформална обстановка, без да ангажира с нещо повече)


2
. Коментарът със своята фактологическа стойност е основна съставна част на всеки диспут. Тук е мястото, където редица експертни и нетолкова компетентни мнения се сблъскват и резултатите могат са опустошителни за онези, които с интерес прочитат т.1, а могат да водят до промени в професионален аспект за тези, които ги ползват по най-рационален начин.

Забележка: Отново можем да говорим за цели и резултати, но на една идея по-високо стъпало, което ми твърдение, е подкрепено с редица доказателства. (пр.: Ще се коригират ли разслоенията на асфалта на улица „Дългоходка“, ако работниците не са в кондиция за тази дейност? Ами, вероятно точка 1 тук няма роля, защото бачкаторите ще бъдат скастрени, ако не свършат работата, та ако ще да си коментират до безкрай).

Ще си измисля нови три категории: „експертни“, „незапознати“, „неекспертни“. По аналогичен път експертните се дават от експерти и имат целите да поправят дадена заблуда сред обществеността, базирайки се на конкретни изпитани и истинни доказателства. Факторът, по който оценяваме тук е по-специфичен и зависи от познанията на всеки един човек в дадената област.
Ако всеки професионалист има емоции, то не всеки емоционален човек е специалист/професор/майстор. Затова има специфични професии, науки и занаяти, в които няма начин цялото общество да е въвлечено и то не може да сравнява експертни оценки. Как определяме дали извадка от изследване не е публикувано от популистка гледна точка, а не от реална страст към дейността или към самия диспут по начало? Ако въпросът дълбоко ни касае, то се налага да се въоръжим с търпение и време, за да проучим качествено. Ето и няколко идеи за начинаещи
research-ери:


1. Интернет като пръв помощник: Намираме това, което търсим, изписвайки най-основните ключови думи. Наблюдаваме. Изграждаме си усет за квалитетното съдържание (тук роля играе главно етикетът и стереотипът за достоверно съдържание: дизайн на сайта, теми и заглавия, обем на текста, форматиране на текст, езиков стил, граматика, мултимедийно съдържание, сигурност на сайта, скорост на зареждане, потребители, коментиращи, ниво на популярност, степен на доверие сред обществеността). Смята се, че щом човек си е направил труда да изпълни необходимото като изисквания на маркетингово ниво, то и съдържанието не би трябвало да е второ качество. Но най-добрата измама ще е онази, която няма да забележим, затова имайте едно наум.

Да анализираме критично. Колко души, които нямат комерсиални цели ще вложат от времето и средствата си за поддържане на имидж в Интернет? А трябва ли да означава, че щом гонят търговска цел, то те са с най-високо ниво на компетенция?

Просто нека погледнем въпроса от всички страни на призмата. Препоръка от приятел/познат? Ами, да, нашето си е най-най, но дали е така или държим твърде много на т. 1? Тук има два фактора, които са ми известни: дали ние разбираме и знаем кога другите разбират или дали ние не разбираме и мислим, че другите разбират/не разбират.


2. Работещите се занимават предимно с дейността си, а не с публикуването й. Много по-рядко ще намерите пълна информация за труда на хората, т.к. голяма част от него не е документиран. Не е задължително да видите и резултатите на хората, а постиженията им с години могат да не се изписват дори в най-подробните им автобиографии. Това какво ще намерите е въпрос не само на качеството на вашето проучване, ами и на това какът наличен материал има по темата изобщо.

Пак можем да се допитаме до т. 1 и тя ще ни доведе до още 6 извода: Тези, които знаят и биха имали самочувствието, че е така, ще оповестят обществеността. Тези, които знаят, но не искат да оповестяват, защото за това време ще научат още повече. Има и такива, които знаят, но не трябва да казват. Онези, които не знаят, но ще симулират познание, ползвувайки се от поста си. Онези, които не знаят и ще се скрият за обществеността, но ще се показват като знаещи за тесния си социален кръг. Има и незнаещи, които не трябва да споменават, че са такива.

Като, че ли драстично намаляват онези, които няма да кажат нищо при естествени обстоятелства. Подозренията ще паднат върху хората, които не оповестяват по естествен път, а ключът е доверието и той е неизбежна част от повечето дейности. Ето оттук могат да се изведат и различните позиции по въпросите, но споменах, че ще обсъдим само резултатите, а не причинителите...

Та, ако трябва да разграничим правилен/некомпетентен/некоректен, то трябва да сме на „ти“ с фактите, пък представителната част очевидно всеки може да се погрижи да я изпълни. = )

 

До скоро!






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dipsuchos
Категория: Други
Прочетен: 65844
Постинги: 62
Коментари: 59
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031