Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2018 12:08 - Реалността в приказната зелена София
Автор: dipsuchos Категория: Изкуство   
Прочетен: 679 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Понякога ме обвзема спокойствието и мъдростта заема тежест върху раменете ми. Обикновено ме поставя да седна сред някое специално парче земя или ме подканва да го обиколя. Не ми се иска да позволя някое агресивно съждение да ме принуди да съм лоша, затова ще коментирам, че вероятно всеки от нас си има такова кътче или предстои да го намери.

В тези редки, но стойностни мигове осъзнавам колко грешки допускам, смятайки се за безгрешна. Думата "грешка" носи със себе си негативна торба, така че нека я сменя с НПДД "несъобразяване на последствията от дадено действие" (а ако е съобразено, значи се връщаме на горния параграф при думата в ед.ч., ж.р.: "лоша"). 

Започвам да си мисля какво ли би било, ако започна да допускам обратното на това, което вече знам (да отвърнеш на доброто с лошо)? Какво ли би станало, ако отвърна на намусеняка с усмивка? Ще се превивам от яд стотици пъти. Ще се гърча, че това не е честно и, че той заслужава това, което дава, но! всъщност така ще променя статуквото. Няма да стане толкова много пъти, че ще ме откаже от живота. Ще срещам критики, негодувания, мизерия толкова дълго време, колкото не си представям, че мога да издържа.

Ако се предам, ще пропилея целия смисъл на човешки живот, а това е нещото, заради което живея. Как да позволя на безсмисленото да съсипе смисъла? Така ще докажа, че човек все пак може да бъде сломен, въпреки всичко. Резултатът ще бъде толкова нежелан, колкото и фаталният край на някои опити в химията. 

Казвам "НЕ" на статуквото!



А ето и защо започнах да пиша поредното словоизлияние:

МЪДРОСТИ СРЕД ПРИРОДАТА

Отвърнеш ли поглед встрани от пътя, дори за миг, камъкът под стъпката ти води до спънка (спорно е дали погледът или камъкът действат по-бързо) и това може да ти коства край на състезанието. Ако гледаш право напред може би ще видиш камъка и ще продължиш ралито, но пък любопитството ти никога няма да бъде задоволено. Кое избираш?

Големите птици идват, за да разтурят удобството на малките. Често едрите птици имат по-голяма нужда от повече храна, отколкото по-невзрачните. Ала миньоните се събират по много и не се избиват за зрънце, защото малки трохици има навсякъде. Големите се карат помежду си и се разотиват, а пътят им често води до мястото на мъниците. Кой печели?

Пчелите опрашват ярките цветове, а при изсъхналите стоят неподвижно далеч по-дълго и може би размишляват. Дали е като при хората?

Земята не е гостоприемна за червеите, когато Слънцето я грее с часове. След обилен дъжд, все някой друг червей ще изостане с прибирането си в почвата. Дали ще има възможност да се върне, обаче? Истината е, че дори да прикрие достъпа на слънчевите лъчи за кратко, с помощта на каменна преграда, тялото му се изпепелява за нула време - за неговата кожа слънцето е безпощадно, а отдолу е Ад и пари. Вярно ли е, че никога не е твърде късно?

Различното се набива на очи. Окачен анцуг, поради липса на закачалки сред природата, обагря дървото с феерия от послания. Всяко око приковава поглед в него. А всички очи вперени в картинката, не трогват нито дървото, нито анцуга, ами собственика. Няма да питам. 


Красив, уникален ден!






Гласувай:
1



1. getoveyoselph - is deep shit
11.03.2018 12:18
deep shit
цитирай
2. dipsuchos - Ако ти си отражение на мен и писаното от мен заинтригува само хора като теб,
11.03.2018 12:27
То аз съм много, много, много, много, много по-надолу в класацията, отколкото си въобразявам. Къде се намирам? Това не е онова, за което се боря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dipsuchos
Категория: Други
Прочетен: 65863
Постинги: 62
Коментари: 59
Гласове: 46
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031