В жарките майски следобеди, (които ту искаш да са летни привечери, ту планираш есенните сутрини), отпуснато дочиташ поредната статия за света, който те заобикаля.      Новини, които определят съществуването ти и без да ги знаеш, но когато ги научаваш преди другите си някак си... с предимство. ;) Знаеш ги, но едва ли ги разбираш (не, че си малоумен, просто си имаш други ежедневни занимания и не следиш международното положение с хронологична последователност). Тук, между рамките е действието на теб за разбирането на света, стъклото на картината е анализаторското постоянство. Анализът на всичкото е ненужно (на пръв поглед), но когато се вгледаш отблизо... общата картинка може да има сериозни деформации вследствие неразбирането (така ще го наречем) на подхода на разбиращия света. 
Затова и анализът е предпазното стъкло, протекторът, благодарение, на който естественият ход на събитията* е спрян, но пък е даден стартът на подобреното омастиляване на платното. 

Този предпазител може да действа и като мантия-невидимка, в зависимост от амбициите на производителя й. Възможно ли е анализът да е толкова прецизен, че да измени основните щрихи на обрисуваното платно? 

***
Кое НЕ е важно за Вас? Този отговор си дайте Вие с Вашия анализ на света днес.






















* разбираемото неразбиране на огромен обем трудносмилаема информация от слабозаинтересовани страни