И днес се сблъсках с хора, които искат пари от мен, без причина. Почти всички ми искат пари. Все едно съм БНБ, все едно задникът ми е принтер за мангизи, все едно ям злато. Не ми се плаща. Не ми се дават три и 60 за бургер, искам го в същия размер, със същото съдържание и добрия вкус за... 50 стотинки. Искам да не давам по 12 лева за 10 билетчета, ами 4 лв. за 12 транспортни пропуска. Не ми се хвърля шесторен кеш за газирана черно-червена напитка в заведение, искам да е поносимо. Искам си парите! Не искам да давам нещо, искам само да получавам. 

С тези си изисквания, съм обречена да ям в ресторанта на държавна издръжка, а за тази цел се налага да съм вечна студентка (това няма да е трудно за мен, нали съм тройкаджийка). И все пак, там плюскам като свинчуга за 2 лева... общо! 

Ще се наложи да си отворя лична банка, личен ресторант, лична сладкарница, личен бутик, лично дърво с цвят "кинт". Ще замина при луничковците да диря гърнета с жълтици и да си ги кретам во веки. 









Идеи? Ако нямате добри предложения, нека поработим, за да не плащаме за нищо, а? 







 

Мария,
Много изисквания имаш! Да изискваш е ... все едно да гледаш от високо със скръстени ръце, как човека до теб се труди окъпан в пот, за да приготви общ обяд за двама ви.
Иначе казано, колкото по-малко изискваш и повече работиш, повече щастие ще създавай, и за себе си и за другите.

Оценявам, че озаглавихте коментара си с цитат на този човек, което ме подсеща, че отивам в библиотеката да чета за него.

Хубав ден!