Какъв е тоя садизъм на огъня? Ужасно гнусен е. Драйфа ми се от него. Вие ми се свят. Космите в носа ми са пропити с мирис на обгорен предмет, не мога да го махна колкото и да дишам във водата. Колкото и да ползвам земята (хартията), носът ми усеща димни отломки. Ръцете ми са попили миризмата на обгорен патладжан, все едно съм ги киснала във вряла тютюнена вода (с изгорял тютюн). Мозъкът ми асоциира тая гняс с противните фасове, които гасях в чаша вода преди сума ти време. Същото е. Толкова съм отвратена. А просто исках да направя кьопоолу. Водата не може да отмие последствията от изгореното.

 Опитах се да отделя засегнатите части, все едно съм лекар, който със скалпела си прави опити да премахне инфектирана тъкан, за да запази незасегнатата. Не се получи. Колкото и да обирах повърхността, черна вода се стичаше във вътрешността. От синия домат ще да е, си казах. Но не беше. Всичко бе съсипано. Приближих се до купата, където слагах запазената част, и веднага силен невидим смог ме удари в тиквата.

 Това ли съм правила през целия си юношески период? Блъскала съм дробовете си с изгорели боклуци? Толкова безцелна ли съм била? Да си гориш доброволно вътрешностите. Всеки ден, стабилно. Все едно да изведеш кучето си или да нахраниш детето си - ежедневно задълнение. Само че не води до нищо хубаво. Само мизерия. Цигарите отварят една огромна дупка в земята, с годините падаш в нея, самоизолираш се, скапваш се и малко по малко почваш да се заравяш. Във всеки удобен момент на слабост, пороците ти напомнят, че си нищожество. Колко си жалък да им се поддаваш.

 Невалидните аргументи. Искам да се убия. Сладко ми е да страдам. Не мога да спра да съм слаб. Нямам мотив да се подобря. Нямам приятели, нямам си никого. Загубил съм всичко, само едни цигари ми останаха. НЕ! Не! Не! Това не е истина. Цялата тая поза е лъжа. Писна ми всичко да е лъжа и аз да вярвам. 
 
 Писна ми да вярвам, че е красиво да си артист. Кой, ако не те, ми набива в главата, че е поетично да се пуши? Колко музикални балкански видеа съм гледала, в които някой е любовно съкрушен и с цигарен дим "отпушва" мислите си? Всички.

 Слаб си да се контролираш? Нямаш мотив за нищо? Ами значи имаш сериозни проблеми и побързай да ги излекуваш, преди да си се отказал. Не започвай да се самоизмъчваш по "лесния начин". Защото това е лесният път - цигарите, алкохолът, наркотиците, престъпната дейност. Да кривнеш, да избереш пороците и да го оправдаеш с "лош старт", "лоша среда", "лош живот". Каква огромна, тлъста и мазна ЛЪЖА.

 Там има още поне милиард, които са избрали трудния път. Трудният път да създадеш нещо, било то продукт или семейство. Боже, има хора, които постигат и двете и не гъкват, колкото и трудно да им е било. Да оставиш нещо или някой след себе си - това е красота. Това е съвършенство. 

Ако имаш възможност да живееш нормално, не я пропилявай. Не бъди мен, а направи едно кьопоолу като хората. 


 

Тва да откажеш цигарите е супер лесно.
Има супер по-интересни неща след тва.

Лесно е за тези, които имат с какво да заменят този навик. Трудно е за онези, които не разполагат с нищо друго. Проблемът се корени в това дали можеш да започнеш "интересното" и колко дълго можеш да го удържиш положението. = )

Воля, брат. Тва е корена. Проблемите и другите наща са клони.