... щом учебници налегна, иде ми крака си на бюрото да изтегна
скучно, вяло, птиче вънка пяло, а аз очи затварям - всичко бяло
на бял си фон аз издигам грамофон
викам, блея, ама как смея?
в центъра загасят полилея
потрес, изумление - чувството на кое да е скришно поколение
дето гледа ме с доза обвинение, защото хич не вдъхвам умиление

  чета за тази пуста куба, по-досадно е от конска буба...
... около развален плод, по-добре нов бот на "вот без хомот"
скачам долу за един компот, и дума да не става - няма да съм в пот!
изпичам челото си на слънце, влизам вътре - хапвам зрънце
нещо почва да ми се услажда, храна в чинията бързо се надгражда
ама съвест имам и малко ме гризе, че ще гризна аз едно дръвце
ако не сторя, така че мързелът ми да поспре

  вънка, ясно, всичко ще се продаде, а аз ще трупам във шкембе
по-добре да дам идея да се разнесе, та балканът по-малък да се стори от море
светът да стане по-добре, със завет здрав и не на колене
изтри се вече "копеле", даже звездното ни "олеле" по-тъпашко е от "волене"
а волен, ясно, болен е, ама за него знае кой ли не?

  всеки своя път поел е, аз ще дремна, ще полегна,
с нова муза чакам да се впрегна, ама време няма, трябва вече да се стегна!