Слушам рап от сутрин до вечер,
вечер не завършва, а с песен ме забърсва,
промивам мозъка си, не унивам, не заспивам,
Хаус без Викодин създава хаос,
аз и без Weiss си оставам nice,
гледам в точка, емигрирам, "Чайкафарма" не копирам,
хапчетата не дублирам, кефя се, че не се налага да ги спирам,
добре, че животът не ме тресна, че да се налага да се весна,
там където и пръстта не е пресна...

Мисълта ми в момента е чудесна,
ще се възползвам от ситуацията тесна, 
да спомена някои хора, чиито лик ме кара да блесна
и да им кажа, че оценявам помощта им, която хич не бе лесна. :)