Има ли начин да срещна страхотен човек, с който да съм мотивирана да се РАДВАМ от все сърце. Човек, непринуден, щастлив, знаещ, можещ. Айде, може да не притежава външна красота, но от чудесната му личност недостатъкът да не бие на очи. И да приема, че няма перфектни хора, има ли поне на половина перфектни? Има ли?

Няма как да се трепаш за загубена кауза. Каузата дори не е цел. Няма цел. Всичко се свежда до неприязън. 

Ако някой чудесен човек се припознава във втория ред, то нека ме потърси, щастлие мога да му донеса, но е нужна взаимност. 

Повечето хора са добри и всеотдайни. Ако не ги виждаме е или защото бързаме, или защото гледаме само в егото си, или защото не слушаме, не виждаме, не разбираме.

но и, че сме като взаимно прости числа.

Числата са сложна абстракция, докато хората сме сложна реалност. :)

между abstractio и realis.

Залагам на нея. [;