Не се бъркайте в моя! Спрете! Престанете! 

Обясних 200 пъти, спокойно, коректно, разбираемо - но явно не трябва да е по този начин.

Не проумявате ли, че ме отвращавате? Наистина ли не го разбирате? Не ми помагате, а ми вредите. Пречите ми. Вие сте напаст. Не ми е смешно. Нямам чувство за хумор, препарирано е. Сковано е. Не може да ме разсмеете, нито някога ще ме видите да се радвам около вас. Мразя ви. Просто ви мразя до дън душа! 

РАЗКАРАЙТЕ СЕ!

Имам да градя кариера, имам да уча, имам да се развивам. Няма да ми поставяте безсмислени препятствия, които само ме бавят и ме дразнят. Гнусно е!

Кога ще разберете, че в моя живот нещата стават както аз кажа, а не както някой си ми е позволил. Кои сте вие, а? Оставих ли ви на спокойствие? ДА! Айде да се замислим, кога съм ви пречила в действителност, а? НИКОГА! 

Айде, ако обичате - измитайте се. Нито професионално отношение заслужавате, нито приличен тон. Не граници преминахте, ами не знам как може да се понасяте. Изродщини скапани...

У ЛЕВО!