Мисля, че една от мечтите ми се сбъдва. 

Да съм заобиколена от умни хора, които не ме карат да се чувствам тъпа, че не изучавам специалността им. Хора, които са толкова по-различни от онези, с които учех на техните години. Не се чувствам стара, но все едно вече сме във различни епохи. Като че ли сме толкова далечни, а иначе, сме все хора с пресечени съдби. Убедена съм, че това чувство е реципрочно и не съм първата и последната, която го изпитва. 

Времето лети, а когато се обърна виждам един невидим шал да се вее, заедно с вятъра. Отиде моето време, заедно с вятъра забегна. Късно е за "този" мой момент. Винаги ще си остане "онзи". Не мога да изживея неизживяното по същия начин. Само мога да си го представям. А не съжалявам за нищо. Ако беше друго - нямаше да е  малкото ми ненасилено щастие сега. Тези млади хора ми показват как двата свята не се сливат, ами си подхождат. 

Приятелство. 
Тук нищо няма да попречи. Кой може да завиди на това случайно приятелство? Кой да завиди на младите, че са млади? Има ли човек, който да завижда на добрата приказка, на дадената дума, на спазения час? Никой! Няма такъв човек. Знам го. Всеки ще се усмихне и ще си спомни, но никой не би се озлобил. Защото това е чисто и добро. То не е използваческо, не е интригантско, не е светско. То е мило, тихо, неболезнено приятелство. Това е да имаш за какво да се засмееш, да откриеш общ интерес или просто да вървиш с някого, ядейки. 

Чудесни хора навсякъде, а аз съм се крила от тях. 

Ще ми се да вярвам, че няма да унищожа този момент. Надявам се да не убия доброто в зародиша му. Нека аз не съсипя тези бъдещи приятелства. Нека не съм стара за това. 

Желая на читателя да търси приятели и да изпита процеса по сприятеляване - безценно е. 

Светло, искрено и освободено!
Безкрайно добронамерено.
Чете се на един дъх.
Прекрасно усещане оставя!
Поздравления за позицията!