Тъй като моите думи и действия ще се интерпретират както ви се хареса до безкрайност. Щом след 3 години адски мъчения под формата на разпити, тестове и всякакви други шитни, не стана ясно за какво става дума.
То ще дам специфична дума, тъй че да е напълно ясно какво се случва.

1. Мразя да ми се врат във врата.
Какво мисля, чувствам, правя и не правя е лично мой проблем, докато не го превърна в нечий друг. Никой няма основание да оспорва моите твърдения, нито личното ми мнение във връзка с личните ми избори. Няма роднини, няма приятели, няма съд - никой не е по-висш от АЗ. Щом дейстията и мненията ми не уронват нечий престиж, нито пък спъват работата на останалите - то те са само моя работа. 

2. Обичам да става както аз реша.
Да, точно така. Смятам се за нещо повече. Проблем ли ви е? Знам, че съм права в огромен процент от житейските, включая професионалните ситуации, на които ставам свидетел. Не ми трябва одобрението на шайка задръстеняци, които не виждат по-далеч от носа си. Не ми е необходимо мнението на човек, който не демонстрира нищо, освен схващания за общоприети заучени фразички, чието значение дори не си прави труда да изпита. Не съм срещала много хора, които са прави колкото съм аз, но на тях тихо се възхищавам. 

3. Не ми трябва да се превръщам в икона, която безмълвно да следват.
Звезда, на която безсмислено да се възхищават. Само, за да получа ръкопляскане, някакъв абсурден фалшимент и тотална идиотия. Не искам да давам пример - нито добър, нито лош, нито междинен. Какво харесвам си е моя работа и това далеч не означава, че всички трябва да съдят през моя поглед. Тук се укорявам и то много, тъй като мислех, че щом съм права за всичко, то всички трябва да постъпват както аз и да харесват това, което и аз. Мисля, че и тук започна моята жестока свада със света. Не искам да давам пример, за да не получавам поучения от всеки срещнат. Просто всичко се връща в тоя живот и се налага да се внимава какво се дава. 

4. Не търся онова, което съм дала в момент на агресия, ярост, невежество.
Не искам да минавам през всички лайна на тоя свят, за да разбера, че има накъде да е по-зле. Това деяние е нищожообразуващо. "Разваленият телефон", игран от хора, които не са ти на акъла (къде по-малко, къде повече), нито на положението може да ти донесе главно нещастия. Дали през еди кой си ден съм се държала еди как си, то значи че съм еди каква си. И някакви подобни. Колко задръстено! Аз това ли правя? Не, честно?! Ако съм правела това, значи съм била проста, но хората се променят всеки ден, мамка му. Всеки ден можеш да се обогатиш и да забравиш. Не искам да бъда влачена по паважа, заради действията си в миналото. Ей! Това си е моят шибан живот. Плащайте за собствените си грешки и тогава ме съдете.

5. Въобразявах си, че мога да се сближа с успели хора на сегашния си хал.
Хора, които са прекарали целия си живот в учене, работа и реализация (като преди това си позволя да ги унижа по всевъзможни начини за личните им избори!?!?!). Е, да, признавам. Вярвах, че всичко е възможно. Някои неща са смешни откъдето и да ги погледнеш, в зависимост от хала, на който си. Да, налудничаво е да не даваш нищо и да очакваш да получиш това, което искаш. Смехотворно е! Особено да даваш лайна и да очакваш рози. WTF?! Може би с основание вероятно ме смятат за шизофреничка, особено след като публично го пльоснах на стената на социалната си мрежа. Колко малоумно!

Хората дават частици от себе си, за да постигнат целите си. Някои жертват съкровените си желания, други жертват възможността да създадат семейства, трети пък жертват професионалната си кариера. Всеки избира, но определено няма всичко в един и същи момент от живота си. И как се предполага, че някаква си там, живееща при техните - мързелана, неизкарала една шестица през живота си, незаработила и един лев, ще дава акъли на хората, които вече са жертвали всичко това? Че отгоре на всичкото ще отхапва ръката, която я храни! Откъде-накъде? Някаква дрисла, която не е мръднала извън родното си кресло, без понятие за живота изобщо - имала възможност да не жертва, ама не искала. Не, тя е тарикат и не иска да дава от себе си. Иска само да взима. Тя иска да живее, радвайки се безгрижно, докато другите се трепат за нея. Тя никога няма да помогне, а само чака наготово. Не, хора, сериозно. Ако това е вашата гледна точка - разбирам ви идеално. Отварям съзнанието си за мненията и мамка му - предишните няколко точки като че ли се обезсмислят тотално. 

6. Тотално се провалих в опитите за привличане на внимание.
Спретнах си възможно най-грозната пиар кампания. Яко тролене, спам, хейт, заяждане, терор, унижения... И всичко за една бърза слава. Налудничава, безсмислена, деградивна. Приятели ли? Какви ти приятели, ма? Ти осъзнаваш ли как се държа?! Тъпачка! (Е, някъде там примигват с доизгарящ пламък добрите ми идеи за промяна на света, оправяне на някои лични и проблеми на близки, създаване на екип и аз не помня за какво..., но това, че започнах с този подход срина всичко. И е повече от обяснимо!) Сега не само, че не постигнах онова, което би било логично да стане (а именно да започна вражда като мотив за конкурентна среда, в която да изпъкна), ами се случи така, че да ме СЪЖАЛЯВАТ. Най-големият ми ужас! Най-противните ми неща на света - "удряне на рамо", съжаление, помощи, милостиня, подаяние, снизхождение, компромиси, толерантност. Аууу, ужас! Не мога да го търпя това. Опити за сближаване като след дъжд качулка... С моите камъни по моята глава. И какво друго съм очаквала изобщо? Мислех ли, когато започнах тази тъпня? Как изобщо ми е минало през акъла, че цялото това кошмарно поведение ще остане ненаказано, особено от хора, които могат да разсъждават трезво. Признавам, това е за психиатър!

7. Спечелих си време да се погледна през очите на другите.
Истината боли и само аз вися с пръст в устата, докато животът си тече. Загубих себе си, за да се намеря. Жертвах всичко, но не съжалявам. Никога не съм си представяла животът по-интересен и вдъхновяващ. Моят живот е собственият ми филм, който режисирах и бях актриса. Опитах почти всичко нелепо. Има още много, знам го. Не искам да си давам обещания, но като че ли... искам да дам публично такова, с което да се мотивирам да действам и в най-тежките си мигове. Обещавам си да не се признавам за победена от случайността!
"Случва се!" Не! Случва се, само, ако му позволя. 

8. Поначало съм избирателно социална.
Не съм длъжна да давам отчети, доклади и рапорти защо не искам да дружа с еди кого си, както и не искам такива от останалите. Смятам някои хора за под нивото си, тъй както други хора смятат мен за ниво под тяхното и това е напълно адекватно. Разсърдени хора, намусени физиономии, разочаровани мимики - не, вече не се трогвам и не го взимам присърце. Не, че съм нещо кой знае какво, но съм по-добра от вчера и не желая да бъда дърпана назад от някой, който иска да се закачи за мен. Всеки се променя и всеки има право да изплува от тинята необременяван.

9. Преди всичко искам да харесвам себе си, тъй като съм егоист и не ме е срам от това.
Знам, че не звучи добре на масовите хора със семейства, но това е факт. Не желая да давам себе си на другия. Не желая да принадлежа на другия. Не желая да се влияя от другия. Неслучайно не се коалирам. Никога не бих участвала в заговор срещу сам човек, та дори и да го смятам за боклук. Знаете ли защо? Просто харесвам индивидуалистите, ами не понасям коалициите. Бих работила в екип за обща кауза, но не искам да върша неща, които не искам другите да вършат за мен.

10. Не искам да създавам семейство.
Искам да се наслаждавам на живота и да грабя с пълни шепи от него, без да съм привързана към други същества. Не искам да съм обременена с човешки товар. Имам понятие как бих искала да възпитавам децата си, но не мога да им отнема правото да решават сами за себе си. В този смисъл аз никога няма да се чувствам добре да определям животите им от най-ранна детска възраст. Не искам човешки животи да зависят от мен. Не искам да командвам.

11. Бих желала професията ми да има значение за развитието на света. 
Надявам се скоро да правя нещо смислено, без значение дали го обичам, или не. 

12. Бих желала да споделям покрив с човек, който е егоист. 
Не понасям свръхзагрижени същества. Не искам да се ровим в мозъците си (което обичах преди), защото знам, че всеки си има ахилесова пета. Не искам да следя този, с когото живея под един покрив. Бих искала да се виждам с него възможно най-рядко, защото в противен случай се привързвам (а това ми действа зле). 

13. Не понасям моралисти.
Силно ме отвращават хора, които използват често думи като "не бива", "не е редно", "не е позволено", "не е нормално", "ти си знаеш (с определена интонация)", "грешиш", "не ме разбираш, аз съм по-прав"... Тоест, някой да те поучава - не е най-добрата тактика за печелене на уважение. 






: )