Прочетен: 632 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2019 10:24
Не знам откъде се породи тази мания хората с гузна съвест да унищожават живота на далечния, към когото изпитват някакви угризения. Дали се разбира каква егоистична постъпка е това? Дали се подразбира, че не можеш да поставяш другия в неприятна ситуация, само защото ти се е обадила гузната съвест?
И така се случват нещастията на хората, които не могат да се защитят. С неразбирателство, с фриволно саморазбиране на подадената информация, с криворазбирателство. От няколко години насам съм заставена да ми се случват неща, които не искам. Неща, които не съм търсила, а още повече – неща, които всячески съм се опитвала да избегна. Кога загубваш контрол над живота си? Когато друг го поеме.
Случайност ли е някаква злонамерена договореност между хора, които те имат за парче месо, силно вярващи в идеята, че те притежават и, че си техен поданик и длъжник? Случайно ли е саботирането на безброй многото ти опити да започнеш да се грижиш за себе си със смяна на средата, заниманията и вярванията? Случайно ли е това, че се опитват да те изкарат жертва и да те принудят да се молиш за неща, които така или иначе са твои?
В миналото са решили, че властта не трябва да се преотстъпва на благородници без заслуги и така днес монархията е отпаднала на много места. Какво се случва обаче, когато ти не си властта, а някой се опитва да те оберзоръжи и омаловажи в хода на твоите собствени житейски ходове? Случва се един тотален контрол на сума ти народ над твоя живот – този народ ти не си си го избирал, те са ти го спуснали. Не можеш да възразиш, не можеш да изчезнеш, не можеш да се обадиш. Най-изпаднала паплач решава вместо хората, които като единици са с повече стойност от цялата тълпа. Това адекватно ли е?
Сега тези с гузната съвест се опитват да ти втълпят как са били принудени, разбираш ли, да ти отровят и да продължават да ти тровят живота. Хем теб те бутат да се признаеш за жерва, хем те се представят като вайкащи се жертви. Дайте да симулираме някаква активност (и по възможност най-келешарско изпълнена), за да отидем в Рая след някоя друга година или десетилетие.
Е, не съм съгласна. Това е моят живот и не съм съгласна. Чувате ли? Глухи ли сте? Не ви уважавам. Не приемам наставления от хора, които не уважавам.
Не е ли близко до акъла, че нямам желание да ме отблъсквате от това, което искам и да ме бутате при вас? Не е ли ясно, че не ви искам задружността, уговорките и най-вече излишната показност? Патагонски ли трябва да проговоря, за да ви накарам да проумеете, че искрено не харесвам животите ви и не съм склонна да направя компромис с контактите си? Не ми се явявайте навсякъде, защото не ви искам по никакъв повод! Защо си мислите, че това ще се промени? Не, няма.
Съсипахте ми обучението.
Съсипахте ми изпита.
Съсипахте ми курсовете.
Съсипахте ми отношенията със семейството.
Съсипахте ми отношенията с шепата познати, с които общувах.
Съсипахте ми работите.
Съсипахте немалкото възможности да завържа прилични контакти.
Съсипахте бъдещото ми съжителство с хора, които харесвам.
Съсипахте възможността ми да живея свободно.
Сега продължавате с простотията и продължавате ли, продължавате.
Няма край това.
Спрете да си врете носа, там където не ви е работата.
СПРЕТЕ! С-П-Р-Е-Т-Е!
Махнете се от YouTube, махнете се, бе!
Как па не ви увира, че не желая да ви слушам глупостите в устите на любимите си блогъри, артисти, певци, дейци и т.н. Не схващате ли, че ме отвращавате и ме отблъсквате от тях?!
Колкото прости да съм си ви представяла, вие надхвърляте и най-безмерните ми очаквания.
Не, няма да прощавам.
Не, няма да се примирявам.
Не, няма да се покланям или прекланям.
Но едно е сигурно – ще забравям. Скоро няма да има и помен от вас и вашата помия. Оставете ме да живея. Знаела съм преди вас, ще знам и след вас. Спрете да съдите по отминали събития, защото само вредите, а не помагате.
Това, което ми давате не ми е потребно. Нямам никаква полза от вас, имам само вреда.
Ще спрете да насъсквате лесно манипулируема тълпа срещу или за мен, защото не ме притежавате. Гледайте си работата, ако изобщо имате такава.
Оставете ме на мира.
Няма да казвате на хората каква съм според вас.
Няма да предупреждавате хората какво ще преживеят с мен, според вас.
Няма да ми скапвате живота бе, ей, помяри.
Гнусна паплач...
