Не си и го помисляй! 

Не-не-не!

Няма да клякаш!

Пак започваш да градиш устоите си на някаква си умряла надежда, чийто пламък се опитваш изкуствено да поддържаш... някак си. Това положение се повтаря толкова много пъти, че направо е трагикомично. Докога ще живееш заради някого другиго? Докога ще търсиш одобрение или внимание? Докога стимулът ти да направиш нещо ще е някой друг, но не и ти? Спри - него/нея го/я няма. Опитваш със заблудата, защото пак ти е по-лесно да вярваш в говна, вместо да отидеш в бодливата зона и да действаш. Пак заживяваш в лъжата, от която само страдаш. Позволяваш отново да живееш, знаейки, че щастието ще дойде някой ден. Не, няма да дойде. Разбира се, че няма да дойде. Никога няма да дойде! Ако не си ти да си го намериш, нищо няма да дойде за теб. Освен смъртта - тя ще дойде, защото това й е работата. Но щастието какво е? С какво ти е длъжно щастието, че да идва специално при теб? Ти си този, който трябва да го гони. Ти си този, който трябва да го ухажва всеки ден, безкрай! Дори да дойде, ти трябва да го задържиш и да му доказваш ежедневно, че то е твое. Нямаш друг пълноценен избор. Всичко друго е погром. 

Погледни се в огледалото и започни да мислиш какво виждаш. Първо ми кажи дали имаш лице. Виждаш ли лицето "X"? Имаш ли идентичност? Отличаваш ли се? Опиши се, разкажи подробно за всеки един микрон от себе си. Имаш ли думи, с които да си се опишеш? Ако нямаш един термин, опиши се с много прости думи, бъди изчерпателен. Не подценявай нито милиметър от себе си? ЗАЩО ЛИ? Какво щеше да си без този милиметър? БЕЛЯЗАНИЯТ ДЖО! Не подценяваш шибаните детайли, защото са важни. Ти си важен. Ти си важен? Важен ли си?
Кой си ти? 

Обичаш ли се? Би ли жертвал себе си за себе си? Би ли страдал, за да си щастлив? Би ли бил щастлив, за да страдаш? 

Не и аз. Не аз. Не. И... 
Не искам да се познавам в някои моменти, те толкова човешки и толкова срамни. Това, срамът ли ме прави жива? Това, силата ли ме прави незначима? Това, болката ли ме прави неустрашима?
Дори не искам да си спомням. Искам да забравя.
Когато искам да помня, искам да забравя. Сещам се и искам да забравя.

Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще. Искам, ще.